От години се говори как България се превръща в Силициевата долина на Балканите и въпреки че това е доста преувеличено и по-скоро wishful thinking, отколкото реалност, факт е, че страната ни наистина предлага немалко възможности за ИТ специалисти. Аз лично познавам доста хора в сферата, работещи в големи български или чуждестранни компании, на свободна практика или развиващи собствен бизнес. Те винаги са в час с най-новото в света на технологиите, печелят добре и рядко пропускат ИТ конференция. О, и всички са мъже.
Опитах се да преброя колко жени познавам в сферата. Замислих се, че те не просто са малко, но и заемат по-ниски позиции от мъжете. Сетих се и за разговори, които съм подочувала относно жени, занимаващи се с ИТ – отношението към тях не е много ласкаво.
В науката, технологиите и инженерството винаги е имало неравенство. Светът на технологиите днес е доминиран от мъже с изключително малко жени на ръководни позиции. Според Националният център за жени в технологията момичетата заемат едва 18% от всички места в компютърните и ИТ специалностите. 26 е процентът на жените в компютърните професии, а само около 15% от компаниите имат поне една жена основател.1
Решма Сауджани, основател на Girls Who Code твърди, че през 2020 г. ще има 1,4 милиона работни места в компютърните науки. И ако тенденциите се запазят, жените ще заемат 3% от тези места.
Три процента!
Защо? Какво ще правят всички момичета? Проблемът идва от културата, която насажда схващането, че има „мъжки“ и „женски“ професии. Много пъти съм чувала мъжете в ИТ да говорят как жените просто не са за тази сфера, защото не са достатъчно добри, а ако случайно срещнат момиче, което например е доказал се разработчик, тази работа е много съмнителна. Нещо не ѝ е наред. Баща ми, който е инженер, обича да казва, че жена инженер няма, а когато реших да уча филология, често ми казваха, че учителската професия е много подходяща за една жена, защото ѝ дава възможност да си гледа семейството. Учителите са и най-нископлатените висшисти, но това е тема за друг път.
Всичко това може и да ме разстройва, но никак не ме изненадва. Учудих се обаче когато чух моя приятелка да твърди, че информационните технологии не са за жени и жените просто са добри в други неща и много рядко в ИТ. Учудих се може би защото аз никога не съм разсъждавала така. Никога не съм смятала, че има нещо, в което жените не са добри, просто много сфери, в които не им е даден шанс. И какво ще правят жените, онези 97%, когато вече нямаме нужда от тези „други неща“, в които те са добри?
А всъщност тези стереотипи са ни толкова насаждани, че в един момент без да се усетим започваме да им вярваме. А те влияят отрицателно на увереността на младите момичета, които може и да имат интерес към технологиите, но се чувстват несигурни да навлязат в сфера, където има толкова малко модели за подражание, които са като тях. Изследванията показват, че това се случва много рано. Цели 74% от момичетата проявяват интерес към технологиите в прогимназията, но едва 0,3% от гимназистките избират да учат компютърна или инженерна специалност в университета.
Възможно ли е информационните технологии наистина да не са лъжица за женската уста?
Изследванията показват друго. Когато група студенти по компютърни науки решават да проучат ролята, която предразсъдъците към пола играе в общностите за разработка на софтуер, те предполагат, че програмистите ще бъдат предубедени срещу кода, написан от жени.
За своето проучване те наблюдават поведението на софтуерните разработчици в GitHub – уеб-базирана услуга за разполагане на софтуерни проекти и техни съвместни разработки върху отдалечен интернет сървър в т.нар. хранилище, и стигат до изненадващи заключения. Кодът написан от жени, всъщност има по-голям шанс да бъде одобрен, отколкото кодът, писан от мъже. Но това е така, само ако разработчиците не осъзнават, че този код е писан от жена.
„Резултатите ни показват, че въпреки че жените в GitHub са като цяло по-компетентни, срещу тях все пак съществуват предразсъдаци,“ пишат авторите на проучването.2
Допускането на повече жени в технологиите има и други предимства. Според Националният център за жени в технологията екипите с равен брой мъже и жени са по-склонни да експериментират, да са креативни, да споделят знания и да изпълняват задачи, отколкото екипи, където единият пол преобладава.3
Жената, която изпрати мъжете на Луната
Маргарет Хамилтън е една от първите софтуерни инженери в света. През шейсетте години на миналия век с нейна помощ се разработват основните принципи, които определят компютърното програмиране днес. Тя е също една от основните причини за стъпването на човека на Луната през 1969 г. Хамилтън завършва математика през 1958 г., а година по-късно започва първата си работа в Масачузетския технологичен институт, където работи върху софтуер за числени симулации в метеорологията, програмирани за компютрите LGP-30 и PDP-1. По това време много жени са работели като машинописки, а някои от първите програмисти са били жени. Те на практика полагат основите на сферата. Хамилтън обаче я преобръща. По-късно Хамилтън работи по проекта SAGE в Lincoln Labs, където пише софтуер за първия компютър AN/FSQ-7 (XD-1), чиято задача е да идентифицира вражески изтребители.
Но през 1963 г. се появява още по-голяма възможност. MIT печели договор с НАСА за изпращане на човек на Луната и за целта имат нужда от опитен програмист. Хамилтън получава мястото в деня на интервюто си и започва работа по програмата Аполо. Тя става нейн директор и главен програмист през 1965 г. В същото време се грижи за младото си семейство. Дългите нощи и отдадеността на работата се отплащат. През 1969 г. Аполо 11 е готов за излитане. Но историята ѝ не свършва до тук. Три минути преди лунният модул да достигне повърхността на Луната, бордният компютър е залят с данни от радарната система (които не са необходими за прилуняването), които се записват на място в паметта на компютъра и хабят значителна част от изчислителната мощ. За щастие Хамилтън и екипът ѝ са подготвени. Компютърът продължава да работи, благодарение на стабилната си архитектура. Програмите се изпълняват в многозадачен асинхронен режим, и задачите с висок приоритет (необходими за прилуняването) могат да прекъснат задачите с нисък приоритет. Днес Маргарет управлява собствената си софтуерна компания, Hamilton Technologies, а на нея дължим термина „софтуерно инженерство“. 4, 5
Да пишеш код и да разбиваш стереотипите
Очевидно бъдещето е в информационните технологии, но ако жените нямат място там, какво ни говори това за тяхното бъдеще? Жените е трябвало да си извоюват правата и мястото в какво ли не, борили са се, за да можем днес да гласуваме, да се образоваме, да имаме собственост, да участваме в политическия и обществен живот на страната си, да сме лекари, инженери, пилоти, писателки, бизнес дами, астронавти, учени… Вероятно това е просто поредното място, което ще трябва да си извоюваме. И ако съдим по историята, рано или късно ще успеем. Стига да има смели момичета, които не могат да се примирят с общоприетото мнение и са готови да се разбунтуват срещу статуквото и да разбият стереотипите. А съм напълно убедена, че такива има.
1 Статистиката се отнася за САЩ https://www.ncwit.org/sites/default/files/resources/btn_02282014web.pdf
2 https://www.theguardian.com/technology/2016/feb/12/women-considered-better-coders-hide-gender-github
3 https://www.ncwit.org/resources/women-it-facts-infographic-2016-update
4 https://futurism.com/images/the-woman-who-put-men-on-the-moon-comic/
5 https://en.wikipedia.org/wiki/Margaret_Hamilton_(scientist)
