С какво сме го заслужили?

„Били ли са ви някога? Смятате ли, че сте си го заслужили? А смятате ли, че понякога жените заслужават боя от мъжете си?“

На това изказване попаднах наскоро в социалните мрежи. Авторът явно искаше да убеди приятелите си, че проблемът с насилието основано на пола изобщо не е чак такъв проблем, защото, видиш ли, понякога то е оправдано, заслужено.

И ако дотогава си мислех, че решението на Конституционния съд да не ратифицира Истанбулската конвенция е едно недоразумение, грешка, объркване, в този момент сякаш ми просветна. Била съм толкова заслепена от собствените си принципи и вярвания, от това, с което избирам да се заобикалям – четива, видеа, личности, че съм забравила колко много хора има всъщност, които имат други разбирания.

Не че съм живяла в някакъв мехур. Винаги съм знаела, че тези хора са много, че са мнозинство дори. Но ако до този момент се удивлявах как българското общество се остави така лесно да се манипулира, как повярва на едни лъжи без да си направи труда да потърси истината, ако се питах толкова ли сме загубили способността (или по-скоро никога не сме я имали) да мислим критично и най-вече наистина ли сме хора, лишени от всякаква емпатия, от проста човешка съпричастност, сега аз знам отговорите. Българското общество се остави да бъде манипулирано, повярва на всички спекулации, защото така избра. Защото не иска нищо да се променя, защото насилието явно не му пречи.

И защо да му пречи, нали понякога е заслужено?

С какво обаче го е заслужила убитата миналата седмица жена в Благоевград, починала в резултат на огнестрелна рана в областта на гърдите, причинена от гладко цевно оръжие, от упор, от изключително малко разстояние?

С какво го е заслужила Виола, убита от партньора си Стефан, който първо я удрял със стик за голф, след това я душил и накрая я ръгал с три различни ножа в продължение на един час?

С какво го е заслужила Катя, причакана на връщане от работа от съпруга си, с когото била разделена от месец, който пред десетки свидетели я удря и я намушква с нож, оставяйки я да умре на улицата?

С какво го е заслужила Елена, застреляна от упор с четири куршума, докато пиела кафе с приятелка, от съпруга си, с когото била разделена от две години?

С какво го е заслужила Милена, наръгана с нож от годеника си Илиян, близо до дома си, когато отивала на работа, оставена окървавена в снега?

Само от началото на тази година в България една жена на две седмици бива убита. С какво го е заслужила? Не. С какво сме го заслужили!?

Защо българското общество смята, че понякога жените си заслужават боя, но не смята, че заслужават действащ закон, който да ги предпазва и да предотвратява насилието основано на пола? Защо КС смята, че това е единственият начин да запазим способността си да правим разлика между мъж и жена – мъж – насилник, жена -насилвана? И защо толкова сме се вкопчили в тези традиции, когато те ни убиват?

Please follow and like us:

One thought on “С какво сме го заслужили?”

  1. Грешиш авторке, и то много. Няма такъв закон, който да спре мъжкото отмъщение спрямо жена опозорила го и изгаврила се с мъжкия му авторитет. Чрез ИК страната ни се поставя в зависимост от чужди влияния, а GREVIO e феминистка наказателна част, по подобие на гестапо при Хитлер. За това отхвърлянето на ратификацията е най-правилното решение. Нима смяташ, че тази конвенция ще спре мъжа да убие жената, нанесла му много зло, отнела му децата и изгаврила се с него чрез феминистични закони, които я насърчават към гадости спрямо мъжа, като тази” – “искаш ли да отнема децата ти, да ти взема къщата и да те изхвърля на улицата, и да ми плащаш издръжка до живот, ако не правиш каквото аз кажа?” Как мислиш, дали мъжът получил такава гадост ще остави жената жива дори и с петдесет истанбулски конвенции? Няма невинна жена авторке. Щом е дала съгласието си и се е омъжила, не може повече да я кара на женски произвол. Всички тези жени, които си изброила имат вина за смъртта си. Мъжете са си мъже и не са за подигравка на жените. Сърди се на феминизма. Той е главният виновник за насилието над жените. Мъжът е бил, е, и си остава глава на семейството. В двуглаво семейство, където и жената командва няма да има разбирателство. Кораб с двама капитани издаващи различни команди потъва. Мъжете като пол са много по-силни от жените във всяко отношение. За това рядко има мъже, които да търпят жени за началници. Мъжете бият и убиват жени, когато биват предизвикани от самите жени, и го правят защото могат. През патриархално време такива неща са се случвали много рядко, но и жените са си знаели мястото. Днес насилственото равенство м/у половете, наложено от феминистични закони е причината за последствията за жените!
    „Най-лошата форма на неравенство е изравняването на нещата, които не са равни.”
    — Аристотел

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *