Снимка: flickr
Феминизмът изобщо не е ново понятие. Въпреки че доста хора определят шейсетте и седемдесетте години на двайсети век като негово начало, когато жените масово започват да отричат традиционно определените им роли (и не, не горят сутиените си), за феминизъм може да си говорим още през Романтизма, като за един от най-значимите феминистки трудове от периода се смята Защита на правата на жената (1792) на Мери Уолстънкрафт.
През деветдесетте наблюдаваме трета вълна феминизъм, която разширява движението и включва други форми на опресия, тясно свързани със сексизма – расизъм, хомофобия, класизъм и др. Феминизмът вече не е само за белите жени от средната класа.
Днес понятието феминизъм приема много значения, а самото движение има множество, често противоречиви школи. Но в основата си остава идеята, че жените са равни на мъжете и трябва да се третират като такива.
Какво общо има това с модата?
Феминистка ли е изобщо модата? От една страна, модната индустрия често е критикувана заради това, че поддържа идеята, че външният вид е най-важното качество на една жена, или поради факта, че поставя жените в една рамка, една обослувеност и често нереалистичен стандарт за това как трябва да изглеждат и какво да носят (за да бъдат привлекателни за хетеросексуалните мъже). Тук пак се връщаме към традиционните роли, наложени от обществото. Но от друга страна, нека не забравяме, че модата все пак е едно от най-разпространените и мощни средства за израз и себеизява и като такава, тя служи като инструмент на феминизма.
Затова за някои тя няма как да не е феминистка в същността си. Тя е такава, когато се използва не за да задоволи обществените стандарти, а като изразно средство, като метод за себеутвърждаване и потвърждаване на нашата автономност като личности.
В този ред на мисли отказът на жените да носят нежни, женствени дрехи за сметка на груби, „грозни“ и момчешки такива, с цел да се разрушат културните норми, е пример за феминистки бунт. Но също е и изборът на деликатни силуети, красиви материи, дрехи, подчертаващи формите и извивките и разкриващи плът, стига този избор да е осъзнат и преднамерен, а не наложен.
Стигаме до извода, че както навсякъде другаде и в модата нещата не са само черни и бели. Модата може да бъде крайно нефеминистка и вероятно конвенционалната е точно такава. Но когато решим да я използваме в помощ на феминизма, тя може да бъде най-силното ни оръжие за активизъм. В крайна сметка може би нещата опират до там дали носиш тези дрехи, защото си мислиш, че трябва, или защото ти вдъхват увереност и сила.
