Вече е 8 часа, а ние все още дремем спокойно в леглото. Полуоправеният багаж и предстоящият път не ме тревожат както друг път. Той докосва нежно бедрото ми, после се обръща на другата страна. Аз го прегръщам, после също се врътвам. Той гали шията ми… Никакво напрежение, никакви грижи. Само трябва да се спазарим кой да слезе за кафе. Continue reading “Той най-добре знае от какво се нуждае тялото ми”
