За правото на голата снимка

Публикацията в ПИК, разпространяваща лични снимки на годеницата на един от кандидат-кметовете на София, предизвика остри осъдителни реакции от медиите и общността. Срещу постъпката на агенцията се надигнаха журналисти, политици и граждани, но все още чакаме изявление от прокуратурата.

Случилото се е не просто противно и грозно, то е престъпно, и не бива да говорим за него единствено като мръснишка предизборна кампания. Не бива да го определяме като опит да бъде дискредитиран един от кандидатите за кмет на София, като атака срещу него, като публикация, накърняваща достойнството му. Защото той е всъщност вторична жертва и е важно да подчертаем, че тук говорим за форма на онлайн насилие над една жена, на пример за женомразство в киберпространството.

Не е ли време да започнем да говорим за онлайн насилието над жени и момичета?

Развитието на технологиите не само укрепва съществуващите форми на мъжко насилие, но и създава нови инструменти за злаупотреба и непризнаване на автономията на жените над собствените им тела.

Доклад на Европейското женско лоби показва, че насилието над жени и момичета е широко разпространено и нарастващо явление. Данните сочат, че в Европа 9 милиона момичета са преживели някакъв вид кибер-насилие преди да навършат 15-годишна възраст. В световен мащаб жените са 27 пъти по-вероятни жертви на онлайн тормоз в сравнение с мъжете. Интернет, както всички други пространства, е място на полово обосновано насилие. Жените и момичетата са не само по-често стават обект на онлайн насилие, но и са жертви на едни от най-агресивните му форми.

Стигмата върху женската сексуалност

Жените правят секс и му се наслаждават. Това не би трябвало да е изобщо изненадващо, нито да се използва като инструмент за тормоз. Публикувайки тези снимки, ПИК не просто навлизат в чуждото лично пространство, това са го правили многократно и честно казано е изненадващо, че едва сега се сетихме да се възмутим. По-страшното е, че така те затвърждават идеята, че жените трябва да се срамуват от себе си и сексуалността си, от това как решават да я изразяват и да ѝ се радват, че трябва да се стремят към непорочност и че телата им могат съвсем безнаказано да станат публично достояние. Защото не им принадлежат.

Коментарите от сорта на „Да е мислила като го е правила“ са излишни и вредни. Да си правиш голи снимки и да ги споделяш с когото искаш и иска да ги види е възбуждащо и забавно. За някои е вид предигра. А за хората във връзка от разстояние е един от начините да поддържат страстта и интимността помежду си.

Истината е, че запечатването на голотата и споделянето ѝ с други, съществува много преди смартфоните и интернет. Независимо какви са причините да го правим, то си е наше право и няма нужда да се оправдаваме. Да, когато си правиш секси снимки и особено когато ги споделяш с други хора, съществува риск те да попаднат в грешните ръце. Но да кажем на жените „Не се снимай, като не искаш всички да те видят“ е същото като „Не носи къса пола, като не искаш да те изнасилят.“ Къде ще поставим границата?

Please follow and like us:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *