Спомням си списания. Спомням си видео касети и сидита, спомням си и телевизията след дванадесет. Първият ми досег с порнографията. Фактът, че не беше лесно достъпна, че се изискваше известно планиране, за да се добереш до нея, усилваше вълнението. И все пак не ми се наложи дълго да се занимавам с тези поостарели медийни форми. Защото тийнейджърските ми години съвпаднаха с широкото разпространение на интернета.
Странно е, че днешните подрастващи са родени в един свят на изобилие на интернет еротика. Всичко, за което фантазират, е на един клик разстояние. Неизбежно е – рано или късно децата стигат до порното. Но вместо да поговорим с тях за него, ние измисляме различни приложения за родителски контрол, за да ограничим достъпа им до него. И така темата си остава табу.
Може би не съм съвсем в правото си да говоря, защото нямам деца, но според мен това изобщо не е най-правилният подход. Не само че не можете да скриете порното от детето си, то ще намери начин, но и не трябва. Смятам, че порното е фундаментална част от израстването. Във възраст, което е преди всичко объркваща, любопитството взема предел. Може би говориш с приятели, вероятно със семейството си, ако имаш късмет получаваш сексуално образоване. Но онлайн порното е толкова лесно достъпно. А и с него не се налага да споделяш прекалено лични мисли и тревоги.
Проблемът е, че то изобщо не е надежден и достоверен източник на информация. Защото е създадено за наслада, а не за образование. Но независимо дали тийнейджърите са наясно с функцията на порното и каквато и да е причината да прибягват до него, с ограничения си опит е неизбежно да не си направят някои изводи.
Порно индустрията обаче представя един нереалистичен секс, за който най-важното е как изглежда. Само че когато ти самият не си го правил, е лесно да повярваш, че нещата наистина се случват по този начин. Нещата допълнително се усложняват, когато започнеш да сравняваш собственото си недоразвито тяло с това на хората от екрана, които често прибягват до различни козметични процедури, за да достигнат определен външен вид.
И все пак не мисля, че решението е пълното ограничаване на порнографията. Защото въпреки че е проблемна, тя може да е вълнуваща, може да е красива, може да те накара да изследваш собствената си сексуалност, да откриеш нови усещания, да разбереш какво харесваш.
Какво да правим тогава? Да, самата индустрия трябва да се промени. Но това е труден и бавен процес и докато се случи можем преди всичко да приемем, че тийнейджърите гледат порно. И му подражават. И след това да поговорим с тях за него.
Да им обясним, че това, което виждат, е представление. И когато решат да започнат да правят секс, той няма непременно да изглежда така. Не е нужно да е грубо, за да е хубаво, плюенето е излишно и това колко ѝ харесва не се измерва по това колко силно вика.
Да поговорим за телата в порното. Да им кажем да не се сравняват с тях и да не се срамуват от собствените си дадености.
Да поговорим за сексуалната обективизация на жените. И за тъмната страна на порното – експлоатацията и неетичните практики, които за жалост все още са реалност, особено когато става въпрос за безплатни сайтове.
Да поговорим и за сюжетите. Различни порно клишета се радват на немалка популярност – заклещени момичета, принудителен секс, изнудване… Но в живота трябва винаги да сме сигурни, че всички страни са съгласни. В секса трябва да има ентусиазъм и желание. А всички тези ситуации могат да се пресъздадат с ролплей.
И не на последно място, да им кажем, че няма нищо лошо и нищо срамно в това да гледат порно и да изследват сексуалността си по здравословен и безопасен начин.
Страхотен текс! Много въздействащо!